В тази нощ Девицата дойде съпроводена от св. Гаврил. Това, което казва Богородицата се отнася само за моя личен случай. Днес Тя като любяща и възпитателка Майка ми говори на особен начин, помагайки и съветвайки ме по духовния път. Каква търпеливост има Богородица и какъв вистински майчински дух! Имам много за което да Я благодаря, че е посветила толкова време с мен в това дело на Неговото. Аз съм нищо. Имам само своите греховни недостатъци и гряхи. Кой може да разбере тази майчинска нежност? Ангелът Гаврил казва следната посланка по божествен заповед:
Когато Бог говори, Той иска да бъде чуван. Бъдете послушни и слушайте какво говорят Бога!
На 29.03.2009 г.
В тази нощ Богородицата ни обгръща с нейния защитник мантий. Разбрах по време на явлението, че мантията на Богородица е свещена, защото обвива непочивеното Тя тяло. Тя е пълен от благодат, защото е пълен от Светия Дух; поради това Тя е свята и всичко което се дотъква с Негово присъствие става осветено от Нейното присъствие, защото Бог е обединен с нея и тя е обединена с Бога в дълбока любов. За тази причина Девицата ни казва в послането си, че със своята мантия Тя също ни дава толкова много благодати и благословии от Небето.
Мир с вас!
Драги деца, Създателят на небесата и земята ви кани към покаяние. Той, Господът на Мира, Ви моли за вашето безусловно и пълно предаване на Него. Обичайте Бога, малки моите. Той ви обича и
Той ви обича и с любовта си иска да ви запали. Научете се да живеете в любов във вашите семейства, за да могат те да заслужат спасение.
Бог обожава семействата. Бог обожава вашите семейства и иска да ги има един ден на Небето. Аз ги обичам и тази нощ с моя мантий ви обгръща, със своята мантия Ви дава толкова много благодати и множество благословии от небесата, защото моят мантий е свещен. Благославявам всички: във името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин!
В следващите дни Богородицата някога не се явяваше. Разбрах, че Тя ми учи да принесам тази жертва пред Бога за покаянието на гряшниците. Разбрах също, че никога не трябва да се държа от този дар. Това е благодат, която Бог ми дава през Девицата. Той ме научава все повече и повече, а именно: как да използвам този дар за моя духовен растеж и на всички тези, които търсят да слушат и живеят посланките на Девицата.
Много хора не разбират това, дори самите довереници, разпръснати из целия свят. Бог иска от тези, които са получили такъв дар, да признават, че по-важното от виждането и чуването е живеенето на съобщението, обединявайки се с Него в любовта Му все повече и в любовта към Светата му Църква, поставяйки добър пример за живот на вяра, молитва и предаване.
Св. Павел ни учи в първото послание до коринтяните 12:27-31: "Сега вие сте тялото на Христос, а всеки от вас е член на него. А Бог поставя в църквата първо апостолите; втори – пророците; трети – учителите... След това идват даровете за чудотворство, изцеление, помощ, управление и говорене на различни езици. Стремете се към по-високите дарове." ...и още повече ще ни каже в 1 Кор 13:8-10: "Любовта никога не престава. Пророчествата, обаче, ще изчезнат; езиците – ще прекратят; знанието – също ще изчезне. Защото нашето знание е частично и частно е пророкуването нашия. Но когато дойде съвършенството, то което е частично ще изчезне."
Св. Павел учи всички тези, които се наричат довереници да не се държат за даровете си, защото всичко ще свърши, но само любовта ще остане. Доверенникът не може да завладее своя дар и да мисли, че е по-добър от всички останали. И аз казвам още повече: довереникът не трябва да иска да бъде повече от тези, които Бог е избрал и поставил на първите места, защото Св. Павел ни обяснява ясно, че всеки член на тялото е на своето място, където Бог го е поставил. Трябва да разберем това: къде Бог ги е поставил. Ако довереникът не е на първо място, защото то принадлежи само на апостолите, т.е. министрите на Бога, Папата, Кардиналите, Епископите и Свещениците, тогава защо иска да бъде там, където не трябва? Второто място е запазено за пророците, казва ни Св. Павел, а не първото. И така последователно местата на тези, които твърдят, че имат различни дарове, ги споменава в писмото си.
Следователно довереник не може да иска да бъде посветен от Бога или да заеме неговото място, ако Бог не го е повикал и осветил за това служение през Светата му Църква, за да заеме първото място, но трябва да бъде на своето място, второ. Той още ни учи, че трябва да стремим към най-високите дарове при разговора за любовта: истинен дар и истинско средство за освещението на много хора, което никога не ще свърши и което е най-голямо от всичко.
Тези, които обичат, наистина познават Бога такав какъвто Той е. Всяко духовно растеж е в съюз с Божията Божествена любов. Тази любов ще ни очисти все повече и повече във своите свети пламъци, които изгарят душата ни, научавайки ни да живеем такавакато Свети Павел ни казва в 1 Кор 13:4-7: "Любовта е дълготърпелива, любовта е блага. Тя не завижда. Любовта не се гордее. Тя не е надменна. Нито скандалозна. Тя не търси своите интереси, не се ядосва, не пази злоба. Не се радва на неправдата, но се радува на истината. Прощава всичко, вярва във всичко, надеждата си има за всичко, издръжливостта ѝ е към всичко." Така можем да измерим своя съюз с Бога и личното ни освещение обединено с Него, ако наистина живеем това, което Свети Павел ни казва в писмото си до Коринтяните.