Yavleniyata na Bogoroditsa v Ghiaie di Bonate
1944, Гиае ди Бонате, Италия
Гравите на Бонате
Кратко представление за мястото, където Богородица се яви пред малката Аделаида Ронкали
Парихията Гяйе ди Бонате е разположена в епископството на Бергамо, приблизително на десет километра от столицата. Може да бъде достигната от Милано и Бреша за около един час по магистралата, излизайки при платен пост Каприате и отивайте към Понте Сан Пиетро. При кръговото движение в Бонате Сопра, след бензиностанцията, завивайте надясно и слезете към Гяйе ди Бонате. Няколко завои по улиците на селото и стигате до мястото на явленията от 1944 година, където е издигната параклис в памет
Гяйе ди Бонате получава името си от чакълестите почви на река Брембо. То е квартал на Бонате Сопра и, за малка част, на Презецо. Църковно то е била парахия от 1921 година, Гяйе ди Бонате беше граждански призната, след много спорове, на 29 март 1944 година, в предвечерието на явленията. То е единствената парахия в епископството, посветена на Света Семейство
Ил Торкио е подквартал на Гяйе, който включва група от няколко къщи разпръснати близо до Брембо, сред обширни полета и борова градина, доминирана от платото Изола, което служи като амфитеатър за гигантските тълпи, които се събраха там по време на явленията. В действителност, от 13 май до 31 юли 1944 година, повече от три милиона поклонници пристигнаха в това малко село на Бергамо, валове хора, които дойдоха предимно пеша или с други средства, рискувайки живота си поради непрекъснатите бомбардировки и стрелба
Втората световна война разтърси Италия със скръб и разрушения. Хората живеех в тревога и лишение от всеки вид и мечтата за мир изглеждаше недостижима. Когато всичко изгледаше изгубено за Италия и света, когато папата рискува да бъде депортиран в Германия, надеждата беше възродила чрез чудото. В това малко село, неизвестно на света, във вечерата на 13 май 1944 година, Богородица се яви пред 7-годишно момиченце
Както направи в Фатима на 13 май 1917 година по време на Първата световна война, Богородицата избра отново 13 май да запусне своите съобщения за надежда и мир към света, разкъсан от Втората световна война
Явленията в Гяйе ди Бонате бяха определени като "Епилогът на Фатима"
Аделаида Ронкали
Кратко биографично представление за Аделаида Ронкали
В 1944 година в Торчио, предградие на Гиаи ди Бонате Сопра, живеела семейство Ронкали съставено от син Луиджи и седем дъщери: Катерина, Витория, Мария, Аделаида, Палмина, Аннунциата и Роман (и Федерика, която умряла на ранна възраст). Баща Енрико отказал от живота на земеделец и работил като работник в местната фабрика. Неговата майка Ана Гамба, домакиня, трябвало да отгледа своите многобройни деца с мъчително търпение.
Аделаида тогава беше на седем години. Родена е на 23 април 1937 г. в Торчио и кръстена на 25 април от свещеника, Дон Чезаре Витале. Тя посещавала първия клас; тя бе обикновено дете, пълно с здраве и живост, харесваше да играе.
До този следобед на 13 май 1944 г., когато Светата Семейство се яви пред нея, нищо не подсказваше, че името ѝ ще премине не само границите на Италия, но и тези на Европа.
Докато света гори в пламъците на омразата и оръжията и войната изглеждаше да няма край, Богородица, майка на единството и кралица на мира, избра една млада девойка от Бонате, Аделаида Ронкали, за да запусне своите послания към света. Тя се яви пред нея през тринадесет дни в две фази: първата от 13 до 21 май, а втората от 28 до 31 май.
Богородица й пророчества:
"Ще страдаш много, но не плачи, защото след това ще дойдеш с мен в рая." "В тази долина на истински скърби ти ще бъде малък мъченик..." Но Аделаида беше твърде дете да оцени веднага тежестта на тези думи. След явленията тя бе изолирана, застрашена, плашеща се и психологически тормозена, така че в крайна сметка, на 15 септември 1945 г., някой успя да ѝ изнуди писмен отказ, който ще тежи като камък върху процеса по признаване на явленията.
На 12 юли 1946 г. тя отрича отказа, който й бе диктуван, потвърждавайки с письмо истината за явленията, но не беше постигнат желаният резултат, защото на 30 април 1948 г., епископът на Бергамо монсиньор Бернареджи издаде декрета "non consta", забраняващ всякаква форма на поклонение към Богородица, почитавана като явяла се в Гиаи ди Бонате.
Премествана тук-там, против своята воля и без знанието на родителите ѝ, опозиционирана, подиграваща се и клеветническа, Аделаида носеше кръста си далеч от дома.
Когато напълнила петнадесет години, епископът й позволи да влезе при Сакраментинските сестри на Бергамо. Когато епископът умрял, някой успя да получи заповедта тя да напусне манастира, принуждавайки я да откаже от плановете за призвание, които Мария бе проявила за нея. Този отказ й донесе много страдания и му стои дълго боледуване.
Любаква момиче би било унищожено от такава събития като нейните, но Аделаида беше силна и се възстановила. Уморила да чака вратата на манастира да се отвори пак, реши да се омъжи и заминала да живее в Милано, където с жертвеност се посветила на грижите за болните. Минали години и Аделаида остава затворена в молчанието, което й беше наложено от нейните надзорници.
Накрая, възползвайки се от декретите на Втория Ватикански съвет относно правото на информация, Аделаида почувства облекчение от забранителките, които са ѝ били наложени, и реши да тържествено и официално потвърди пред нотаря истината за явленията.
Сега Аделаида Ронкали, видящата от Гиае, вече не е сред нас. Поражена от неизлечима болест, тя почива в три часа сутринта на неделя, 24 август 2014 г. Живеела в пълна тайност, далеч от светлините на прожекторите, в послушание към Църквата и преди всичко без омраза към тези, които ѝ причиняват болка и голямо скръб.
Тритенадесет явления на Богородица
Първото явление на Богородица
Събота 13 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Аделаида и няколко малки момичета
Видение: Свето семейство
В този късен следобед на 13 май 1944 г., седемгодишната Аделаида Ронкали отиде да събира копривки и ромашки по пътеката, която минава до боровата гора, за да ги поставя пред изображението на Богородица.
С нея, на известно разстояние, били нейната шестгодишна сестра Памина и някои от приятелките ѝ.
От дневника на Аделаида:
'Отивах да събера цветя за Мадоната, която е в средата на стълбите към стаята ми у дома. Събрах ромашки и ги сложих в количка, направена от баща ми. Видох една красива копривка, но тя беше твърде висока, за да я събера. Ядосана бях, когато видя златна точка, която слизаше отгоре и постепенно се приближаваше към земята, а като се доближи до мен, стана по-голяма и в нея виждах присъствието на една красива Дама със Младенеца Исус в ръцете си и отляво Св. Йосиф. Тримата били обгърнати във три овални кръга светлина и останахат завишени в пространството, недалеч от нишките на светлината. Дамата, красива и величествена, носеше бяло дрехи и синьо палто; върху десния ѝ крак беше розенвенецът съставен от белозъбни бисери; на голите ѝ нозе беха две бели рози. Дрехите около врата ѝ имах закрайка от перли, всички свързани със злато в форма на ожерел. Кръговете, които обграждат тримата хора, беше светлинни с тени на златна светлина. Първоначално бях плашеща се и опитах да избягам, но Дамата ме повика със сладък глас казвайки: "Не бягайте защото аз съм Богородица!" Така спрях и погледнах я, но с чувство на страх. Богородицата ме погледна, а после добави: "Ти трябва да си добра, послушна, уважителна към съседа ти и искрена: моли се добре и върни се на това място за девет вечери винаги в същото време". Богородицата ме погледнала няколко момента, а после бавно си отиде, без да ми обърне гърба. Гледах докато бял облак ги отстрани от моя поглед. Младенеца Исус и Св. Йосиф не говориха; те само ме погледаха с приятно изражение'.
Виждайки Аделаида в екстаз, приятелите ѝ я повикали и разтресли без успех, толкова много, че сестрата й Памина, впечатлена, тръгна към майката си да ѝ каже, че Аделаида е умряла на крак. Бавно възстановяваща се от екстаза, Аделаида сподели с приятелите си, че вижда Мадона, но не говори за това в семейството си, толкова много, че вечерята мина без проблеми. Приятелите ѝ не направиха същото и така слухът започна да се разпространява по селото.'
Второто явление на Мадоната
Неделя, 14 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Аделаида, няколко момичета и момче
Видение: Свето семейство
От дневника на Аделаида:
'Бях в ораторията с приятелите си, но около шест часа чувствах голяма желание да тръгна към мястото, където Мадоната ме покани. Заминах бързо с някои от приятелите ми; достигайки мястото, инстинктивно погледнах нагоре и виждам две бели гълъби преминаващи, после по-високо видях светлинната точка приближаваща се и ясно очертаваща фигурата на Светото семейство.'
На първо време ми усмихнали, след това Мадоната повтори на мен каквото казах вчера: "Трябва да си добър, послушен, искрен и моли се добро, уважаващ към съседа. Между четвъртната и петнадесеттата ти година ще станеш Сакраментистка монахиня. Ще страда много, но не плачи, защото после ще дойдем с мен в Рая!" После бавно си отишла и изчезна както на миналата нощ.'
Чувствах такава радост в срцето си от кратките думи на Мадоната, а споменът за нейното сладко присъствие беше ясен и точен в ума ми. Върнах се с приятелите към ораторията; по пътя срещнах добро момче, което ме питва. Когато казах, че виждам Мадоната, той, нервозен, ми каза: "Опитай да вървиш и види дали тя се явява на теб отново и пита й дали мога да стана свещеник посветявайки се на нея." Бързо се врънах към мястото и погледнах в небето с надеждата, че Мадоната ще се върне. Всъщност след няколко минути красивото присъствие на Мадоната се яви отново, на която изразих желанието на Кандидо, който беше при нейното ново посещение. С мек, майчин глас ми отвери: "Да, ще стане мисионерски свещеник според моето Свято Срце, когато войната свърши." Казала това, бавно изчезна.'
В края на видението чувствах момчето да ме тегли по фартука ми и, нервозно, ме питва какво Мадоната отговори. Когато повторих думите на Мадоната към него, той щастливо тръгна да каже на майката си. Върнах се у дома с приятелите си и в срцето ми чувствах голяма радост. Преди да заминем, Мадоната ме моля да дойда още седем вечери.'
Аделаида не отнесла много времени, за да изживее истината на втората пророчество. В действителност, тази вечерта, в семейството ѝ я укоряват строго. Баща А. Тентори пише, че при това явление Богородица потвърдила призваниянето на Кандидо "на когото усмихнала", но тогава Аделаида издаде малък вик и скри лицата си в ръцете си, без да иска да обясни защо. Вероятно знаела за страданията, които това призвание ще стои на нейния приятел. В същото време новината за явленията преминава границите на Гиае ди Бонате.'
Третото Явление на Богородица
Понеделник, 15 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Аделаида, 2 приятелки и около сто души
Видение: Свето Семейство (по-светло от обикновено)
От дневника на Аделаида:
'Към шест часа вечери стигнахме на мястото на явленията с моите спътници: Итала Корна и Джулия Марколини. Мина много време, за да достигна мястото, тъй като пътя беше препълнен. Светлинната точка, предхождана от двете малки гълъби, се появи и бавно приближи, проявявайки Свето Семейство по-светло от обикновено. Сините очи на Малкия Исус в това явление привлекха моето внимание особено. Малата дрехичка, която го покрива до краката му, беше гладка, ризоподобна розова с малки златни звездички. Богородица носи светлосиня дреха със много дълъг бял вел на главата си. Малките звезди формират венец около лицата на Богородица; под нозете ѝ са двете рози, а между ръцете й е четката.'
Много хора ми съветваха да кажа на Богородица да излекува децата им и да пита кога ще дойде мирът. Казах всичко това на Богородица, а тя отговори: "Кажи им, че ако искат децата си да бъдат изцелени, трябва да правят покаяние, много да молят и да избегнат някои грехове. Ако мъжете се покайват, войната ще свърши за два месеца, в противен случай за малко под две години." Тя измоли около десет четки с мен, после бавно си отидоха дори да изчезнат.'
От приливовете от хора, които дойдохли след това, се мислеше, че са направили цялата молитва и покаяние, което Богородица е поискала, и се смяташе, че войната ще свърши в рамките на два месеца. Вместо това, две месеца след този 15 май, четвъртък, 20 юли, беше атаката срещу Хитлер, която предизвика началото на залеза на Германия и нейното последно поражение. Войната продължи до лятото на 1945 г., с постепенно прекратяване на военните действия. Богородица предскажа точно: "малко под две години".'
Четвъртото Явление на Богородица
Вторник, 16 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Около 150 души
Видение: Свето Семейство
В следобеда Аделаида отиде в орътария, където се допитва от Сестра Кончета за явленията. Аделаида разкри, сред другото, че пристигането на Богородица винаги беше предхождано от полета на две малки бели птички и че Девата говори с нея на бергамски диалект. Момчето се върна у дома навреме, но трябваше много да настава, за да може да отиде на срещата в 18:00 ч. с Богородица.'
От дневника на Аделаида:
'В това явление, за да бъда точно на времето си, трябваше много да настоявам пред хората, които се натрупаха в къщата ми, тъй като всички наставали да ме убедят, че е пет часа, докато чувствах в сърцето си, че това е времето, което ми беше определено от Богородица. При моето настояване да ме пуснат, един човек ме взел на ръце и ме отвел до мястото на явленията. Като всяка вечер преди това, светлината предшествана от две гълъби се появи и Богородица с Младенеца Исус и Свети Йосиф се явиха пак. Облиците им бяха същите като на претходния ден.'
'Богородицата ми усмихна и после каза със скръбно лице: "Толкова майки имат деца в беда поради тежките си грехове; нека спрат да гряшат, и децата ще бъдат изцелени." Попитах за външен знак, за да удовлетворя желанието на хората. Тя ми отговори: "И това ще дойде в подходящо време. Молете се за бедните гряшници, които имат нужда от молитвите на децата." Казайки това, тя си отиде и изчезна.'
Пето явление на Богородица
Сряда, 17 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Около 3000 души
Видение: Блажената Дева с осем малки ангели
Този ден беше последният, в който Аделаида посещава началното училище на Гиае ди Бонате. Учителят я пита за явленията и историята на Аделаида бе убедителна. При завръщането си у дома, майката ѝ я отведе в стаята, плачейки й пита истината за явленията. Аделаида потвърди.'
От дневника на Аделаида:
'В обичайното време отидох до мястото на явленията. Двете гълъби предшестваха светлината и Богородица се яви в червено с зелено мантие, което има дълго опашче. Около трите кръга от светлина бяха осем малки ангела облечени наред в синьо и розово, всички под лакътите на Богородицата, полукръг. Като видях Богородица, тя веднага ми говори и ми разкри тайна за съобщаване на Епископа и Папата с думите: "Кажи на Епископа и Папата тайната, която ти съм разказала... Препоръчвам ти да направиш каквото ти казвам, но не казвай никому друго." После бавно изчезна.'
Три дни по-късно, на 20 май, Аделаида беше отведена при епископа да му разкаже тайната. Какво бе толкова важно в тази тайна, че епископът към средата на юни 1944 г., спешно отиде до Гандино, където бяха детето, за да я чуе повторено?
Аделаида беше отведена в Рим през 1949 г. и приета на частна аудиенция от Папа Пий XII, на когото разказа тайната, която Богородица й бе открила на 17 май 1944 г.
Шесто явление на Богородица
Четвъртък, 18 май 1944 г., 18:00 ч.
Празник на Възнесението
Присъствие: Около 7000 души
Видение: Блажената Дева с осем малки ангели
Тълпата бързо нараствала при Гиайе ди Бонате. Всички искали да видят малката момиче и имало голямо безпокойство за нейната безопасност. Римски сержант помогнал на мала група да достигнат мястото на явленията.
От дневника на Аделаида:
'По време на проповедта мислях за Богородица и около пет часа отидох да си взема храна, за да стигна навреме на мястото на явленията. Преди посещението на Богородицата прилетели две гълъби. Девицата била облекла в червено с зелен плащ, все още обиколена от малки ангели като вчера.'
Богородица ми се усмихна и после три пъти повтори тези думи: "Молитва и покаяние" . После добави: "Молете се за бедните, най-упорни грешници, които умират в този момент и пробиват моето Сърце."
Много хора ми съветвали да попитам Богородица кой молитва ѝ харесва най-много. Изразих това желание пред Нея и тя отговори: "Молитвата, която обичам най-много е 'Оче Наш'." Казала това, Богородица бавно изчезна.'
Седмото явление на Богородица
Петък, 19 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Около 10 000 души
Видение: Свето семейство
Този ден на мястото на явленията донесли картичките на вярващите с молбите им към Богородица. Тълпата била голяма и Аделаида стигнала до мястото с много трудности. От този вечер напред, лекарът д-р Елиана Маджи винаги беше присъствал близо до малката момиче.
От дневника на Аделаида:
'Като всички други вечери отидох на моето място, където донесоли гранитна скала, върху която качвах по време на явленията. Видях светлинната точка и в нея присъствието на Свето семейство. Богородица носеше вуал и синьо облекло. Бел плащ обвивал нейните бедра; имала рози под нозете си и корона в ръцете си. Момиченцето Исус все още беше облечено в рождено с златни звездички, а малките му ръчета бяха събрани заедно. Лицето му бе спокоено, почти усмихнато. Свети Йосиф бе спокоен, но не усмихващ се; беше облечен в кафяв цвят, от раменете му слизаше парче тъкан във форма на плащ и в дясната си ръка държал прът със цветна лилия. Малките ангели все още бяха там.'
Богородица ме погледнала усмихнала, но аз първа заговорих и й казах желанието на много хора с тези думи: "Госпоже Богородице, хората ми казаха да Ви попитам дали болните им деца трябва да бъдат довеждани тук за изцеление.
С глас от небеса тя ми ответи: "Не, не е необходимо всички да дойдат тук, тези които могат да дойдат ще дойдат и според жертвите си ще бъдат изцелени или ще останат болни, но те трябва да не правят повече сериозни грехове." Молях я да изпълни някакъв чудо така че хората да вярват на думите ѝ. Тя ми ответи: "Ще дойдат и те, много ще се обратят и аз щях да бъда призната от Църквата." После добави твърдо: "Медитирай на тези думи всеки ден от живота си, вземай смелост във всичките си страдания. Ще ме видиш пак в часа на смъртта ти, аз ще те държа под моя мантия и щях да те нося към небето." '
Осма явление на Богородица
Събота, 20 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Около 30 000 души
Видение: Свето семейство
Аделаида, съпроводена от енорийския свещеник дон Чезаре Витали и от нейната братовчедка Мария, отишла в Бергамо да види епископът за да му каже тайната която получила от Богородица. Братовчедката разказа на епископът за обявлението което Аделаида направи за чудо което ще се случи в края на първия цикъл явления.
Товата вечер, в Гиае, имало голяма тълпа която чакала Аделаида.
От дневника на Аделаида:
'Като всичките други вечери отидох до камъка за да чакам скъпана Дама. Свето семейство се яви пак и Богородица ми каза: "Утре ще е последният път когато щях да говоря с теб, а след това ще ти позволява да размишлява добре за онова което ти казах в продължение на седем дни. Опитай се да го разбираш добре защото когато пораснеш ще си нуждаеш много от него ако искаш да бъдеш цяла моя. След тези седем дена аз щях да се върна още четири пъти." Гласът й беше толкова хармоничен и красив, че каквото и да опитах да го имитирам никога не успях.
Като в Фатима, така и в Гиае имало небесни явления, които преди това никога не са били наблюдавани.
Д-р Елиана Маджи свидетелства в заклета декларация от 16 януари 1946 г. пред епископската комисия: "Тази събота беше дъждовен ден. В началото на явлението лъч слънчева светлина се появи над главата на момчето. Дигнах очите си и видях разрез в небето във форма на кръст и дъжд от златни и сребърни точки, за минута или две, и всички извикаха за чудо."
Дон Луиджи Кортези написа за слънчевите явления тази събота вечер:
"Некои забелязаха странен лъч светлина, който интензивно осветяваше момчето и отразяваше се на околните лица. Други видяха слънцето във форма на кръст; други видяха слънчев диск който въртеше безумно в кръг не по-голям от половин метър. В долните слоеве на атмосферата те виждаха дъждове от златни звезди, малки жълти облаци във форма на кренови, толкова гъсти и близо един до друг че някои се опитаха да ги хванат с ръцете си. На ръцете и лицата на присъстващите се виждаха най-различни цветове със преобладаване на жълто; видяхме фосфоресциращи ръце, топки светлина във форма на просфори..."
Деветото явление на Богородица
Неделя, 21 май 1944 г., 18:00 ч.
Присъствие: Около 200 000 души
Видение: Светото семейство
Това неделно явление беше последното от първия цикъл. От сутринта човешки вал се излил в Гиае ди Бонате. Около мястото на явяването била подготвена твърда ограда, а следобед няколко доброволци поставили там някои болни хора. По време на явлението Аделаида беше подвергната на множество тестове от присъстващите лекари.
От дневника на Аделаида:
Това явление също бе предхождано от гълъби, а в светлата точка се яви Светото семейство, облечено както вчера посред с църква. Направено към главния вход беше: сиво камила, бяло овце, куче със светкава корем и кафеави петна, кон от обикновеният кафяв цвят. Всички четири животни беха на колене и движеха устата си като молили се. Наведнъж конът станал и, минавайки близо до раменете на Богородица, излезе през отворената врата и вървяше по единствения път, който води към поле с лилии, но не успял да натъпче толкова колкото искаше защото Свети Йосиф го последва и го връща. Когато вижда Свети Йосиф, конът се опитва да се скрие близо до стената, която обгражда полето с лилии. Тук той си позволява да бъде взема с покорност и съпровождан от Свети Йосиф, вървя към църквата където падна на колене и продължава молитвата си.
Този ден аз обясних този факт само като казах, че конът беше лош човек, който искаше да разруши добрите. Сега можа по-добре да обясня какви чувства ми произведе това видение. В коня видях горд и зъл човек, жаден за господство, който напусна молитвата и искаше да разруши лилиите на тоя хубав терен натъпквайки ги тайно и унищожавайки тяхната свежест и просто белина.
Трябва да се отбележи, че докато конът бе разтърсвал в това поле той прояви чувство на злоба защото си търсеше не да бъде виждан. Когато конят види Свети Йосиф движещ се да го следи, напусна тайното повреждаване и се опита да се скрие близо до стената на полето. Когато Свети Йосиф се приближи към него, той погледна към него с мека укорна поизглед и го отведе в дома на молитвата. Докато конът правише повредата другите животни не прекъсваха молитвата си.
Четирите животни представляват четири неизбежни добродетели за формиране на Свето семейство. Конят или водач, който не трябва да напуска молитвата, защото отдалечен от нея е способен само на безредица и разрушение. Отхвърляй пазливостта, вярността, кроткостта и тишината, които са известни в символичните животни. В това видение никой не говорише и бавно всичко изчезна.
Н. Б. Особените петна на коремът на кучето са фигура за семейната вярност толкова развалена. Отворената врата на храма е фигура за свободата, която Бог дава на всяка създание."
Това вечер впечатляващи слънчеви явления се случват в Гиае ди Бонате и Ломбардия.
Много хора били свидетели на хората, които бяха на мястото и в близките градове. Около шест часа слънцето изляза от облаците, завъртя се замаянно върху себе си, проектирайки във всички посоки златни, зелени, червени, син и лилав светлинни лъчи, които оцветяха облаците, полетата, дърветата и тълпата хора. След няколко минути слънцето спря да продължи веднага с същото явление. Много хора забелязаха, че дискът се превърна в бял като просфора, облаците изглеждаха като са се спускали върху хората. Некои наблюдавахат във небето венче от розарий, други - величествена фигура на Госпожа с траен плащ. Други, отдалеч, видяха лицето на Нашата Госпожа очертано в слънцето. От Бергамо много свидетели наблюдавахат как слънцето бледнее и излъчва всичките цвятове на дъждовната дуга, които хвърля във всички посоки, и забележаха голяма лента от жълт светлин с интензивно сияние, спускаща се перпендикулярно от върха на небето върху Гиае.
Десетата явление на Нашата Госпожа
Неделя, 28 май 1944 г., 18:00 ч.
Посетеност: Около 300 000 души
Видение: Блажената Дева с двама светии по нейните страни
Аделаида прекарала седмицата в плодотворен отдих, в Бергамо, със Сестрите Урсулинки, за да се подготви за своята Първа причастия. Много поклонници, вдъхновени от велика вяра, стигнали до Гиае ди Бонате. Думите за чудотворни изцеления се разпространили. Беше Петдесетница. Аделаида получила Първата си причастия и била върната обратно в Бергамо от Сестрите. Тя се завърнала на мястото на явленията във вечера.
От дневника на Аделаида:
'В този ден направих Първата си причастия. Като и в другите вечери, бях отведена на мястото на явленията и светлината се появила пак, показваща Нашата Госпожа с малките ангели и двама светии по нейните страни. Нашата Госпожа ми рече: "Молете се за упорните грешници, които причиняват страдание на моето срце, защото не мислят за смъртта. Молете се и за Светия Отец, който преминава през тежки времена. Той е злоупотребяван от много хора и много правят опити да му вземат живота. Аз ще го защитя и той няма да напусне Ватикана. Мирът не ще бъде дълго в ожидание, но моето срце жадува по онзи световен мир, в който всички се обичат като братя. Само така Папата ще има по-малко страдания."
Нашата Госпожа държеше в ръцете си две черни гълъби, които символизират съюза, който съпругите трябва да имат, за да образуват свети семейства под Наблюдателния поглед на Нашата Госпожа. Тя все още учи, че няма свето семейство без да живее с увереност в материнските ръце на Нашата Госпожа.
Богородица не ми открила имената на тези два светии, които бяха до нейна страна. Само чрез вътрешно вдъхновение получих ясно предчувствие за техните имена: Свети Матей и Свети Юда. Името Юда има тъжна спомен за мен, защото, макар и неочаквано, предадох Богородица. В това явление виждам изключителната милост на Богородица, която, показвайки ми Свети Юда, искаше да ме предупреди и да бъдам внимателен при изпитанията, които ще срещна, за да потвърдя нейното майчинско и сигурно слово, което, клеветливо, не успях да поддържам. В сърцето си чувствах тежестта на моята голяма грешка, но макар че имитирах Юда предателя, все още искам да се осветя, следвайки примера на Свети Юда, като апостол и мъченик за любовта към Исус и Богородица. Свети Матей вълнува в моето сърце увереност във спасението, защото и той, грешник, последвал Исуса и станал апостол на Неговото име.
Двата светии бяха облечени в лилаво със кафяв плащ. Богородица бяхе в червено с зелен мантил; на челото ѝ беше диадема във формата на корона, украсена с малки светли перли от различни цветове. Преди да си тръгнеш, тя обърна погледа си към двата светии, а после бавно изчезна.'
Явлението на слънцето се повтори и беше видено не само в Гиае, но и в места много далеч едно от друго.
От епархийския бюлетин на Тавернола датиран юни 1944 г., четем: "В точно 6 часа вече има намаляване на слънчевата светлина, съпроводено от блик като внезапен мълния, ясно наблюдаван първо от някои играчи. Гледайки слънцето те виждаха зелено, после ярко червено, след това златисто жълто и освен това то се въртеше самонасебно замаянно. При този спектакъл хората излязоха на улиците...". По-късно стана ясно, базирайки се на разкритията от генерал Карл Волф в Италия, че Папата беше в сериозна опасност да бъде депортиран и че Рим рискуваше да стане втори Сталинград.
Единадесето явление на Богородица
Понеделник, 29 май 1944 г., 18:32
Присъствие: Около 300 000 души
Видение: Блажената Дева с малките ангели
И в този понеделник пристигнаха толкова хора на мястото на явленията. Потокът от болни и инвалиди беше тъй впечатляващ в Гиае ди Бонате, че стана необходимо да се организира специална служба с доброволци, медицински сестри, лекари и амбуланти. Тълкувани бяха толкова чудотворни изцеления на мястото, че Курията на Бергамо установи специјален офис за ритуалните разследвания.
От дневника на Аделаида:
'И в това явление Богородица се появи с малките ангели, облечена в червено със зелен мантил и нейното появление беше предхождано от двете гълъби и светлинната точка. В ръцете си все още държеше двата гълъба с тъмно перо и на раката ѝ бисерния венчик.'
Богородица ми се усмихна и казва: "Болните, които искат да бъдат изцелени, трябва да имат повече вяра и да осветят страданията си, ако желаят да спечелят рая. Ако не го направят, няма да получат награда и ще бъдат строго наказани. Надеждам се, че всички, които ще научат думите ми, ще правят всичко възможно, за да спечелят рай. Тези, които ще страдават без оплакване, ще получат от мен и моя Син всичко, което искат. Молете се много за душите на болните; мой Син Исус умря на кръста, за да ги спаси. Много не разбираат думите ми и поради това страдам."
Когато Богородица дойде с ръката си до устата си, за да изпрати поцелуй със съединени пръст и палец, двете малки гълъби се разхлабили около Нея и я придружиха, докато бавно отиваше.
Дванадесетата явление на Богородица
Вторник, 30 май 1944 г., 18:50
Присъствие: Около 250 000 души
Видение: Блажената Дева с малките ангели
Този ден топлината беше непоносима. Освен от топлина и умора, било трудно да се издържи натискът на тълпата, която страхливо притискаше оградата.
От дневника на Аделаида:
'В това явление Богородица ми се яви облечена в розово с бял вел, без да държа тъмните гълъби в ръцете си и около Нея имаше само малките ангели.
С усмивка по-материнска от всяка друга, ми казва: "Мила дете, ти си мое, но макар че си скъпа на сърцето ми, утре ще те оставим в тази долина на сълзи и болки. Ще ме видиш отново в часа на смъртта ти и обгръщена в мой плащ щя да те отведа в рая. С тебе ще заведа и тези, които разбират тебя и страдат."
Благослови ми и си отиде по-бързо от другите вечери.'
Третото явление на Богородица
Сряда, 31 май 1944 г., 20:00
Присъствие: Около 350 000 души
Видение: Светото семейство
Потокът от поклонници продължава непрекъснато през цялата нощ, така че властите са много загрижени за обществения ред. Оценява се, че около 90 000 души пристигнат от Пиемонт, мнозина пеша. Тази послеобед сутринта слънцето беше изгорело и тълпата бе огромна. Около 18:30 часове Аделаида беше носена от комисар на мястото на явленията. Аделаида чувстваше силни болки в корема си. Лекарите се консултираха помежду си. Макар че страдала, никой не можа да я убеди да отиде у дома. Тогава, внезапно, с труд тя стана и започна да моли. След известно време казва решително: "Сега идва!" Пусна дълбок вздох и очите ѝ се разсветяха и излъчваха светлина. Светото семейство беше там.
От дневника на Аделаида:
На този ден Богородица се яви на осем часа. Бяха облечена така, както при първото явление. Усмихна се, но това не беше нейната красива усмивка от другите вечери, а гласът ѝ бе мек.
Каза ми: "Милко мое, съжалявам, че трябва да те оставим, но мойят час е преминал, не се разочаровай, ако няма да ме видиш за известно време. Мисли върху това, което ти казах; в часа на твоята смърт ще дойда отново. В тази долина на истински скърби ще си малък мъченик. Не се отегчавай, искам моя триумф скоро. Молей за папата и му казай да поспеши, защото искам да бъдам внимателна към всички в това място. Каквото ти бъде поискано от мене ще замолвя сина ми. Ще съм твоето въздаяние, ако мъченичеството ти е весело. Думите ми ще са утеха за теб във време на изпитание. Поднеси всичко с търпение, че ще дойдеш със мен в рай. Тези, които доброволно да ти причиняват страдание, няма да отидат на небето, освен ако първо не поправят и дълбоко се покаят. Бъди весел, ще се видим отново, малък мъченик."
Чувствах сладостен и мек поцелуй да падна на челото ми, после, както другите вечери, изчезна.
Н. Б. Всеки посещение на Богородица беше предшествано от двете бели гълъби. Девицата винаги имаше бели рози под нозете си.'
На 31 май също се наблюдаваше слънчевото явление както в Гиае, така и на други места. Много изцеления станаха и в този ден.
Богородица към Едсон Глаубер
На 11 юни 1997 г. Блажената Майка цитира на Едсон и майка му явленията на Светото Семейство в Гиае де Бонате, северна Италия през 40-те години на миналия век, за които Едсон първоначално беше напълно неосведомен. Каза:
"Мили деца, когато се явявах в Гиае ди Бонате с Исус и Св. Йосиф, исках да ви покажа, че по-късно целият свят трябва да има голяма любов към Най-чистото Сърце на Св. Йосиф и към Светото Семейство, защото Сатана ще атакува семействата много дълбоко в края на времето, разрушавайки ги. Но аз дойдох отново, носеща благодатите на Бога, Господ наш, да им ги даря на всичките семейства най-нуждаещи се от Божествено покровителство."