(Бележка - Маркос): (В този ден медальоните за мир били представени пред Божията Майка, така че Тя да ги благослови, което я направило много щастлива)
"- Ето Медалчето на Мира! Мир. Мир...Мир. То е средството, чрез което света ще открие мир, ако се използва с милосърдие и преданост.
Виж, Моето Детенце, кажи, че Медалчето на Мира е Великия Дар от Непорочното Сърце Мойо, който давам на децата си.
Врагът ще се оттегли пред Ня, и тези, които я носят с Вера и Преданост, ще бъдат освободени от много опасности и ще избягат от ада, ако молят Розарията и не грешат, носийки Я на гърдите си с Вера и любов.
Където Медалчето за Мир стигне, аз също ще бъда там, 'ЖИВЕЕ'! осъществяващи най-големите Благодати на Господ. И тези, които я носят на гърдите си, ще имат пълната сигурност от Моето Присъствие и Моята 'много специална' Защита, както в живота, така и в смъртта.
Кажи на всички деца ми, че не искам да носят Медалчето си във врачките или джобовете им, а да го носят висящо от шията си върху гърдите си. Децата ми трябва да я носят над гръдния кош!
Медальоно Мое е 'щитът', който давам на децата си, за да се защитават от неочакваните атаки на Сатана!
(Маркос) "- Госпожа, как искаш Медалчето за Мир да бъде разгласено?
(Божията Майка) "- По всеки начин. Говори, пиши на всички, с когото можете да се свържете! Ето мисията ти, синко, до края на живота си: - вземи моето Медалче и го направи известно за всички, с които срещаш.
Бъди Медальоно Мир твой 'неразделим спътник' във всеки момент, защото където е Тоя, сигурен съм, че аз също ще бъда там.
(Туй благослови медальоните и хората.
Когато Божията Майка отиде да даде Благословението върху Медалчетата за Мир, Тя издигна Дясната Си Ръка нагоре, тогава ръката ѝ се разпалила, станала инкандесцентна и от нея започнало да лъчи светлина толкова ярка като слънцето.
Тогава Тя направи Знакът на Кръста, който станал люминесцентен, и го рисувала с Собствената Си Ръка. Когато Знакът на Кръста беше напълно оформен, тогава той се превърна по осната си, като че ли 'пърза' напред, застанал в хоризонтална позиция върху медальоните, които бяха поставени на земята пред Божията Майка.
Тогава този Кръст от светлина се развали на безброй частици светлина, които, спускайки се, отидоха да кацнат върху медалите и ги благословиха.
Никога преди това не бях виждал Нашата Госпожа да благославя с ръката Си така, като инкандескентно слънце от светлина, и това ми направи много впечатление.
След Благословението, преди да си тръгнеш, Той погледна още веднъж медалите, които бяха на земята пред Него, и с 'неизречен нежност' рече:)
(Нашата Госпожа) "- Няма да си представиш какво те радва минтоването на тези медали!
(Маркос): (Тогава, издигайки Себе Си, Той замина към Небето).