вторник, 15 април 2025 г.

Колко страдала майката ми за мене да бъда отхвърлен

Съобщение от Господ наш Исус и Богородица до Валентина Папагна в Сидни, Австралия на 27 март 2025 г.

Тази сутрин, докато страдах много болка, се появил Ангелът.

Каза: „Иди с мен.“

Ангелът ме отвори до едно прекрасно място със срещащо настроение, където съм се срещнал и с друг Ангел.

Тук имало много хора, всички облечени в бяло. Те били седнали около маси покрити с красиви бели салфетки. Мислех си, че изглежда като прием.

Казах на Ангелите: „О, какво прекрасно и мирно събиране.“

Жена се приближи до нас и каза: „Иди да седнеш тук сред хората. Можеш да поръчаш всичко, което искаш.“

Мислех си: ‘Какво можа да поръчам?’

Тогава без колебание казах на нея: „Знам какво искам! Искам сладолед — ванилия, три топки със сладост от малини – настоящи малини!“

Жената каза: „Но е малко скъпо.“

Казах: „Не ми е важно. Ще платя за него.“

Мислех си: ‘Но нямам нищо с мен. Как ще платя?’

Белият сладолед и червените малини представляват Тялото и Кръвта на Господа наш. Трите топки представляват Света Троица.

Седях там, гледайки другите хора седнали около моята маса. Ангелите били седнали от лява ми страна, а от дясната – майка, баща и едно малко момче.

Тогава жената дошла пак и питала: „Може ли всички да преминете на другата страна?“

Показа по-приватна област в края на стаята, срещу мястото, където сме седели.

Когато Ангелите и аз станахме да преминем на другата страна, така направиха и семейството, което беше седнало до мен – те също дойдоха с нас.

Сега сме преместени на другата страна, а докато бешеда седях там, гледах момчето, когато то дошло да седне на моето коляно.

Казах му: „О, какво е мило!“ Той беше около три-четыре години.

Отново погледнах хората, които седяха до мен, и веднага ги разпознах. С радост казах: „О, това са Блажена Богородица и Св. Йосиф с малкия Исус!“

На първо време мислех си, че момчето седящо на моето коляно е обикновено дете, но когато разпознах Светата Семейство, осъзнах, че Той е Господ наш Исус.

Блажена Богородица седела до мен, а Св. Йосиф – от другата ѝ страна. Носеше тъмночервена туника, малко видяща под дълъг, много бял покривал и красива бяла мантилия.

Благодатната Майка изгледаше толкова скръбна, с главата си наклонена надолу, леко наляво, а ръцете ѝ кръстосани легкомислено върху сръцето й. Непрестанно я гледах и мислех: ‘Защо е тя толкова тъжна?’

Малкият Исус седел на коленете ми, когато пред нас на масата внезапно появиха букет цветя. Те бяхат с къси стъбла и леко лилав цвят в средата, а останалите цветове бяхат изцяло бели. Бяхат необичайни цветя, които никога преди това нямах виждал на земята.

Тогава дойде дамата и попитала: “Има ли все още желание за сладостта с малиново покритие?”

Отговорих: “Да, да и вистински малини за всички ние.”

Малкият Исус станал много неспокоен и раздразнен, движейки цветята на масата от една страна на друга, ги преобръщайки, почти ги стъпкващ — държеше се като дете.

Леко му казах: “Не, не прави това с красивите цветя. Виж какво правиш.”

Отговори ми: “Аз съм толкова тъжен защото Мама е тъжна. Моята Майка е много тъжна.”

Благодатната Майка все още седела там с главата си наклонена надолу. Никога преди това не бях виждал Тя толкова тъжна. Бих бил загрижен за Нея, и затова казах на малкия Исус: “Нека направим красив букет цветя заедно, а Ти да го подариш на Мама си, и ще се развесели.”

Каза ми: “Няма какво да я развесели. Тя е твърде тъжна. Тя е много тъжна.”

“Защо е тя тъжна?” попитах.

“Тя е тъжна за всичките. Никой не вярва в Мене. Те не вярват в Меня и Мама ми и Св. Йосиф. Просто ме игнорират и казват лоши неща за нас.”

Малкият Господ Исус беше много загрижен за Майка си, но нищо не можеше да я направи щастлива. Тя държеше главата си надолу и ръцете върху Непорочното Свое Сръце. Бях толкова скръбна.

Св. Йосиф беше много близо до Ня, защитавайки я и подкрепяйки я, но не говорише. Просто седел там.

Но малкия бе толкова неспокоен.

Каза: “Молете се. Молете се за хората, защото те много болят Майка ми.”

Сладостта, която поръчах, никога не дойде.

Тогава върнах в стаята си. Виждайки Благодатната Майка в дълбока скръб, болката й се отпечата на сръцето ми.

Попитах я: “Благодатна Майко, защо сте толкова тъжни?

Отговори ми: “Гледай около света и виж как Синът Ми е отхвърлен. Те не Го желаят. Живеят безбожно.”

Благодатната Майка не е тъжна за Себе си, а за Сина Си. Затова Той се явил като малко момче. Тя молила за Него като дете, но Той в действителност е Бог и Създателят. Бях толкова скръбен, че не можах да Му помогна.

Казах на Него: „Господи Иисусе, обичаме Те на земята, има много хора, които Те обичат много и аз знаям много хора, които Те обичат искрено. Може би чрез това ще получиш малко утеха.“

Източник: ➥ valentina-sydneyseer.com.au